Детската агресия

Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение - мъмрят, наказват детето, а ако то не оправи поведението си, те губят контрол над себе си и сами само усложняват тази непроста ситуация. Понякога агресивността носи защитен характер, проявява се в момент на опасност, понякога се проявява като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции.


Децата черпят знания от модели за поведение от три източника:

-от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение;
-от своите връстници, например по време на игра, изградена на принципа “Аз съм най-силен - аз всичко мога да правя”;

-от анимационните филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.
Детето може да бъде агресивно не обезателно по вина на родителите, в резултат на недостатъци във възпитанието. Чертите на такова поведение могат да бъдат скрити в темперамента и характера - избухливост, гневност, обидчивост или се явява в резултат на особено съзряване на нервната система.

Задачата на възрастните е да помогнат да се преодолеят трудностите в емоционалното развитие. Първите агресивни действия психолозите свързват с кризиса на 3-те години. През 3-4 година агресивността се проявява почти при всяко дете като защитна реакция, в желанието си да остане само, да защити своята собствена територия. ("Това е мое, тук аз ще играя"). Понякога при наглед спокойно дете се наблюдава появата на черти на негативизъм, упорство, своеволие, деспотизъм, ревност. Развитието на самостоятелност и активност на детето, произлиза от преустройството на неговите социални взаимоотношения (в детската градина, в училище) и агресивността може да стане спътник на тези промени.

Причините за агресивното поведение са разнообразни и зависят от много фактори, които в основата се отнасят към семейното възпитание.
Най-разпространените от тях са:


Неправилна реакция на родителите при определено поведение на децата.

Дисхармония в семейните отношения като цяло: отношенията между самите родители, между родители и деца, между братя и сестри.

Наказанието и степента на контрол от страна на родителите.

Изследователите на детското поведение казват, че жестоките наказания водят до висока степен на агресивност при децата, а минималния контрол - до висока степен на асоциалност. Често тези два типа възпитание могат да се срещнат в едно семейство, когато родителите не се придържат към един стил на възпитание (единият наказва, другият отменя наказанието). Разрушена е емоционалната привързаност между родители и деца. Враждебните чувства на родителите един към друг.
Родителите са невзискателни към децата си, равнодушни са към техните успехи. Много важно е децата да бъдат ангажирани с домашни задължения (да си оправят леглото сами, да си подреждат бюрото, да пазаруват и др. дейности)
Наличие на противоречие между възпитание и собственото поведение на родителите (т.е. искат нещо от детето, а правят обратното: “ не пуши”, а те пушат). Използване на такива възпитателни методи като заплаха, ултиматум, съзнателно лишаване от любов ("няма да те обичам, като правиш така"), частична изолация (не му говори, забрана да излиза).
Агресията може да е отправена както към другите, така и към самия себе си - тя се изразява в постоянна тревога, отчаяние или безизходица.
Най-важната причина за агресивното поведение на децата се явява нежеланието на родителите да открият причините и равнодушното им поведение към емоционалния свят на детето. При разговор с психолози такива деца споделят, че в семейството си се чувстват самотни, ненужни, в лоши отношения с един или с двамата родители. Липсва поддръжка и заинтересованост към тях (към това което правят). Именно затова те се опълчват към всичко, към родители и самия себе си. Общуването на детето с родителите има голямо значение. Възможността да сподели своята болка е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение. Детето проявява агресивност не заради това , че е лошо, а защото се нуждае от помощ. Агресивността - това е преди всичко начин (способ) да изразиш своя протест, гняв, което се явява като вторично чувство. В неговата основа лежи обида, страх, болка, унижение, а те на свой ред възникват заради неудовлетворяване на неговите потребности от любов и чувството на потребност от близък човек.
Гледането заедно с детето на един анимационен филм и обсъждане поведението на героите, може да бъде като определен вид терапия. Понякога детето сложно обяснява причините за своите чувства от първо лице. Няма да е много полезно, ако родителите искат подобно обяснение от него и това да предизвика нова тревога и агресия.
Родителите могат да накарат детето да разкаже как е преминал денят му много непринудено. Например, майката готви вечеря и по време на готвенето да помоли детето да донесе моливи, пластилин и да му предложи да й нарисува нищо и да го обсъдят. И уж между другото го пита как е минал днес денят, случило ли се е нещо интересно, как той е постъпил в дадена ситуация, какво е направил, как го е направил. Ако детето е обидено или нещо не му е харесало, може да попита дали може да го покаже с други средства. Но най-важното е да беседвате с него, а не да е подложено на разпит.
Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.


Съвети към родителите:


Учете децата да поемат отговорността за постъпките си върху себе си, а не да стоварват своята вина на другите.
Да се развива у агресивните деца чувство на съчувствие към връстниците, към възрастните, към живия свят.
Да се помага на детето правилно да оцени както собственото си емоционално състояние, така и детето - жертва.

Да учим детето да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира.
Да се научи детето да излее гнева си по по-приемлив начин (да къса хартия, да удря по надуваеми играчки) или с полезни способи (като го запишат в спортни секции).

По материали на https://www.dimitrovaschool.com